На Лазаровден в Драгалевци!
Говорим си с Нина. Нина е майка на Кристина и Карина. Всички в Драгалевци я познават – жена, която носи светлата аура на положителните хора. Една нейна усмивка или задявка, и денят е по-светъл и прекрасен. Нина е от хората с корени – това си проличава в отношението й към другите, към предишното и към бъдещето. А нейните корени са дълбоки, доста дълбоки! И са в Драгалевци, където след месеци бродиране, везане, плетене, събиране на информация, мемоари, фотоси, тършуване по тавани, подготовки на песни и ритуали, тя, дружно с куп себеподобни драгалевчани, напълно сами, са се заели да съживят корените на Драгалевци. Чрез децата си.
Първият въпрос, който ми идва мислено, е " Защо? ".
Драгалевци, макар че в квартала се заселват от ден на ден нови хора, е доста остарял и преди време не е имало къща, чиито членове да не вземат участие във всеки един празник – Цветница, Лазаровден, Великден, Коледа, Тодоровден, Сирни заговезни или, както тук му споделяме, Поклади. Драгалевци е надълбоко обвързван с българските обичаи, богато завещание имаме от песни, танци, носии, които са характерни за нашия квартал. Не става дума даже за шопската етнографска област като цяло, а съответно за Драгалаевци! Това е извънредно благосъстояние, би било извънредно, в случай че тези неща един ден изчезнат. Решихме последователно да възстановим ритуалите за всички празници, които са се чествали доста охолно тук, започвайки с лазарките, тъй като те в действителност са с неповторими за България носия и песни, а също така са и доста известни. В Драгалевци не е имало лазарки от десетилетия.
Кои сте вие?
Миналата година, с няколко майки, председателката на читалището и учителка от учебното заведение, възродихме концепцията да съберем още веднъж децата. Помогна ни доста и националният артист Иван Захов, както и доста някогашни лазарки, които са майки, лели, баби на днешните. Аз също съм била лазарка и доста желаех моето дете да разбере какво значи това. В Драгалевци за жалост огромна част от бабите, които са били лазарки преди време, ги няма към този момент, само че посетихме баба Мара, която е водила лазарски чети да обикалят Дргагалевци. Този контакт беше необикновен – да ни напомни, да ни опише и най-много да ни вдъхне оня дух на отколешното, без който нямаше по какъв начин да се получат нещата по този начин хубаво.
Интересно ми е по какъв начин убедихте децата да захвърлят таблетите и да вземат участие, коства ми се необикновено, нали постоянно приказваме за тях като за хора на друго време, различен свят!
Децата са драгалевчанчета (7-14 г.) и като че ли по кръвен път се предава това предпочитание да попият тези неща. Освен това са във възраст, в която са доста податливи. Стига човек да знае по какъв начин да им съобщи страстта с думи, да им покаже и да ги убеди да стартират, нямат прекъсване. Вчера една майка ми написа, че детето й не стопира да повтаря, че желае отново. Независимо че приключиха Цветница на площада в Драгалевци под нечуван пороен дъжд... Всичко е отношение. Това, което видяха в очите на хората – любовта, благодарността, че ще запазят по този метод спомените за родовете ни, това не може да се съобщи с думи. Тези неща също подтикват децата. Събрахме към 35-40 дечица, а за следващата година има още повече искащи. Репетициите продължиха повече от два месеца.
Първият въпрос, който ми идва мислено, е " Защо? ".
Драгалевци, макар че в квартала се заселват от ден на ден нови хора, е доста остарял и преди време не е имало къща, чиито членове да не вземат участие във всеки един празник – Цветница, Лазаровден, Великден, Коледа, Тодоровден, Сирни заговезни или, както тук му споделяме, Поклади. Драгалевци е надълбоко обвързван с българските обичаи, богато завещание имаме от песни, танци, носии, които са характерни за нашия квартал. Не става дума даже за шопската етнографска област като цяло, а съответно за Драгалаевци! Това е извънредно благосъстояние, би било извънредно, в случай че тези неща един ден изчезнат. Решихме последователно да възстановим ритуалите за всички празници, които са се чествали доста охолно тук, започвайки с лазарките, тъй като те в действителност са с неповторими за България носия и песни, а също така са и доста известни. В Драгалевци не е имало лазарки от десетилетия.
Кои сте вие?
Миналата година, с няколко майки, председателката на читалището и учителка от учебното заведение, възродихме концепцията да съберем още веднъж децата. Помогна ни доста и националният артист Иван Захов, както и доста някогашни лазарки, които са майки, лели, баби на днешните. Аз също съм била лазарка и доста желаех моето дете да разбере какво значи това. В Драгалевци за жалост огромна част от бабите, които са били лазарки преди време, ги няма към този момент, само че посетихме баба Мара, която е водила лазарски чети да обикалят Дргагалевци. Този контакт беше необикновен – да ни напомни, да ни опише и най-много да ни вдъхне оня дух на отколешното, без който нямаше по какъв начин да се получат нещата по този начин хубаво.
Интересно ми е по какъв начин убедихте децата да захвърлят таблетите и да вземат участие, коства ми се необикновено, нали постоянно приказваме за тях като за хора на друго време, различен свят!
Децата са драгалевчанчета (7-14 г.) и като че ли по кръвен път се предава това предпочитание да попият тези неща. Освен това са във възраст, в която са доста податливи. Стига човек да знае по какъв начин да им съобщи страстта с думи, да им покаже и да ги убеди да стартират, нямат прекъсване. Вчера една майка ми написа, че детето й не стопира да повтаря, че желае отново. Независимо че приключиха Цветница на площада в Драгалевци под нечуван пороен дъжд... Всичко е отношение. Това, което видяха в очите на хората – любовта, благодарността, че ще запазят по този метод спомените за родовете ни, това не може да се съобщи с думи. Тези неща също подтикват децата. Събрахме към 35-40 дечица, а за следващата година има още повече искащи. Репетициите продължиха повече от два месеца.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ